В края на земния път на близък или роднина, българският народ се придържа към редица ритуали, смесвайки народните разбирания и суеверия с православните предписания. От една страна, следваме догматиката на българската църква, която ни учи на вяра в задгробния живот, от друга – обгрижваме покойника според това, което поколенията предават едно на друго (така наречените останки от езичеството). Тук ще Ви запознаем с основните положения на най-разпространените вярвания.
Затварянето на очите, казват по-възрастните, е първото нещо, редно да бъде направено. ‘‘За да не гледа това, което се случва‘‘, още казват те. Телевизия, радио, музика.. не се пускат. Огледалата у дома се покриват, за да не би смъртта да привика и другиго със себе си, поглеждайки се в тях. Те остават покрити до четиредесетия ден в знак на почит и отдалечаване на близките от земната суета. Православната църква обаче обяснява покриването на огледалните повърхности с опасността някой да види зли духове в тях. Тя предписва извършването на водосвет непосредствено след погребението, след който покривалата се премахват.
Повикайте свещенник
Църквата започва своята грижа още преди настъпването на самата смърт, когато лежащият на смъртен одър бива посетен от свещеник, който отслужва последна изповед и молебен канон. А след смъртта му се извършва заупокойна ектения и молитва.
Повикайте лекар
Съобщението за смърт, с което се издава и смъртният акт се създава от лекар. Той трябва да установи смъртта 6 часа, след като покойникът вече е спрял да диша, указва законодателството. А според него отново, погребението трябва да се извърши до четиредесе и осем часа, но не и преди да са изтекли двадесет и четири от смъртта. Народът прибавя, че през тези часове домът не трябва да остава обезлюден, без светната лампа и запалена свещ. Православието ни учи да държим запалено кандило до покойния.
Обърнете се към траурна агенция
Добре е да позвъните в траурната агенция, която да стартира организацията на погребението. Вашият агент също може да даде разяснения на всички въпроси, н акоито не можете да намерите отговор или решение, а също може да разчитате на това той да Ви посети.
Заедно със затварянето на очите, измиването на тялото и поставянето му в чисти и нови дрехи и полагането в ковчег в земята се явяват фактически обичаи, които се дублират по съдържание, присъстват и в православните и в народните вярвания. Но за християнството те са свързани с почитта към тялото като храм на душата. А за нея, душата, почитта се отдава чрез молитви, в които няма и сянка от отчаяние, заради вярата и надеждата, че починалият отива при небесния Отец. Умиването на тялото в християнската етика е акт, който е свързан с представянето на покойника пред Господа. Според християнството това е символ на обновлението на починалия.
Някои останки от езическите погребения
В езичеството поставяли сол в шепата на покойника, докато го умивали. Слагайки същата тази сол в храната на домашните животни, те вярвали, че смъртта няма да им отнеме богатството и късмета. Те обличали покойника в нови дрехи, защото смятали, че ако не постъпят така, то той ще вампиряса. Те правели кръстче от свещ, с която увивали монета и слагали в ковчега. Поставяли дясната върху лявата ръка кръстосани, като смятали, че така именно покойникът ще се представи пред Господ. Всички хора носели храна, за да се простят, като основно се вярвало, че душата яде от онзи, към когото е привързана единствено. По тази причина били канени всички познати на покойника. Те мислели, че ако душата не се нахрани, то тя ще напусне света неспокойна.
След тези ритуали, езическите ни обичаи продължават с оплакването на починалия. Близките, познатите, приятелите на покойника го оплакват. Вместо това, православието ни отправя псалми и молитви – покайното време на душата вече е свършило, оттук насетне само живите могат да се молят за нейното спасение. Според народа, вечна памет означава спомен за някого, а според православието ни това е сигурен вечен живот.
Редно е да изясним, че църквата допуска извършването на онези езически ритуали, които се припокриват с нейните, но само ако те са натоварени с религиозност и съответно строго
осъжда онези, които са греховни. Така например, църквата привнася християнско значение в практиката да се раздава храна. Смисълът, който придава на това привнасяне от езическите погребения, това е смисълът на милостиня, храна, дадена в името на спасение на душата на починалия. Ковчегът бива украсяван не с естетическо значение, а целенасочено да ни напомня тленността ни и че човешкият живот има край - ”Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той; понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102: 15-16). Така цветята всъщност придобиват символно значение – те са нашите добродетели – единственото истинско украшение на човека. Християните се сбогуват с целувка, а върху гърдите на покойника се поставя икона на Иисус Христос и Божията майка, които също се целуват – така показваме надеждата за Божия мислост над душата. Целувката, която отправяме към покойния символизира нашата любов и опрощение. Траурът също е двулика традиция – съществува и у християни и у езичници. Там се крие различието, че за християнина тази скръб не е безутешна и в тази връзка църквата няма строг канон за носене на тъмни дрехи, ленти и прочие, а оставя това на личната преценка на всеки. Но от друга страна, канонът й строго осъжда поставяне на предмети в ковчега, поставяни с цел те да откупят покойния, както и поставянето на храна за път. Всякакви магии, конци против вампирясване, зайклинания и прочие са непопзволени. Простотата и смирението на православния вярващ изключват духова музика, оплаквачки и пиршества – присъствие на богати храни, особено в дните на пост, не се допуска. А надписването на гробовете и некролозите трябва да са в съответствие с вярата ни във възкресението, а не символ на безутешна печал.
Опело
В дома на покойника и на гроба се извършва трисагий. Когато това е на гроба, свещеннослужителят полага жито и вино кръстообразно върху гроба, припявайки ‘‘Вечная памет‘‘. За християните житото и виното са изключителни символи – житото за възкресението, а виното за веселието в Божието царство, което обаче не се постига без скърби и нерадости така, както гроздето бива пресирано и минава през ферментация, за да стане такова, каквото ние го приемаме.Покойникът се внася в храма под ‘‘Святий Боже..‘‘, като опелото се придържа към утринната служба. Пристъпване към сбогуване – целуване на покойния. В църквата всички ние трябва да държим свещ, запалена в дясната ни ръка. Всички е редно да коленичим, когато се чете ‘‘Вечная памет‘‘ (прави се изключение от правилото от Великден до Спасовден). Елея на кандилото от дома на покойникасе излива преди полагането на ковчега.
В тези моменти на най-тежко изпитание не е изключено човек да пропусне нещо. Облягайки се на своя свещенник, траурен агент и близки, церемонията ще протече подобаващо – с почит и уважение към покойния. Покойния, за който по-голяма нужда от молитвите ни за него всъщност няма.
