Според профанните вярвания и суеверия и останките от езичеството, човешката душа след смъртта на тялото се рее между земята и небето, според други обикаля местата, на които е била, прехвърля си живота, посещава близките си и прочие. Православната църква обаче ни учи на съвсем друго..
След смъртта на тялото, човешката душа преминава двадесет митарства, пред които тя отговаря за греховните си дела. Митарствата представляват един вид митници или още съдилища, през които преминаваме по пътя си към небесния Отец. Злите духове изобличават душите, показвайки делата им, но само онези, които те не са изповядали през земния си живот, чрез изповед и покаяние. В края на последното митартство душата бива отправена към Рая или Ада, съобразно представянето й през земния път, където тя остава до Второто пришествие. С Второто пришествие идва и края на живота такъв, какъвто го познаваме – всички ще се намираме във вечността – Ада или Рая завинаги, според делата ни.
Откъде знаем за митарствата?
Теодора била послушница на преп. Василий, тя била отдадена на служба в Бога, а малко преди кончината си приела монашески чин. Един от учениците на преп. Василий силно желаел да узнае къде е отишла душата на Теодора и той поискал от преп. Василий да му даде отговор. Той, от своя страна, помолил Господ да му яви нейната участ. И така Теодора се явила на Григорий и разказала всичко, което ние днес знаем за митарствата.
Двадесетте митарства
Първо митарство. Грехове на празнословието
Послушница Теодора разказва как тук са били изнесени списъци с всичките думи, които тя е произнесла през живота си. Всички думи, осмислени и необмислени, праведни и срамни. светските песни, празния смях през младостта. Злите духове посочвали времето и мястото, в което тя е произнасяла грешните слова. Тогава ангелите заличили тези лоши дела с добри, които тя извършила приживе.
Второ митарство. Митарство на лъжата
Във второто митарство на човек му се търси сметка за напразното споменаване на Господното име; за всички онези обещания, които сме дали, а не сме изпълнили; за нещата, в които сме се клели; за лъжесвидетелсване и всички онези случаи, в които по един или друг повод прибягваме до лъжа.
Трето митарство. Митарство на осъждането и клеветата
Осъждане, подиграване на ближния, хулене и присмех над другия и неговите грехове – тук злите духове са изключително жестоки, заради дързостта ни да съдим ближния, навместо Господ.
Четвърто митарство. Митарство на чревоугодието
Теодора разказва за четвъртото митарство, че злите духове изглеждали пияни и преситени, танцуващи и подиграващи се над душите на грешниците. Те носели питиета и ястия, чиято вуня била отвратителна, а и изглеждала като повърнато. Теодора се обърнала към ангелите, изказвайки мнение, че живеещите на Земята, по всяка вероятност, нямат никаква представа какво се случва в митарствата. Тогава ангелите посочили, че повечето хора са пристрастени към земната суета, пресищайки се, пирувайки и пиянствайки постоянно като царе, забравяйки думите на Свещеното Писание: ”Горко вам, които сега сте заситени, защото ще огладнеете, вам които се упивате, защото ще ожаднеете.”
Пето митарство. Митартво на леността.
В това митарство даваме отчет за всички дни и часове, които сме прекарали в безделничество, леност и мързел. Тук се изпитват тези, които не работят, а се хранят от чуждото и тези, които взимат своето възнаграждение, без то да е заслужено. Тези, които изпитват мързел да посещават литургиите. Тук се осъждат небрежността към спасението на душата и унинието.
Шесто митарство. Митарство на кражбата.
Седмо митартво. Митартво на сребролюбието и скъперничеството.
Осмо митартво. Митарство на лихварството.
Тук биват изпитвани онези, които дават пари срещу лихва.
Девето митарство. Митарство на неправдата
Митарството на неправдата касае онези съдии, които променят присъда срещу подкуп; тези, които не изплащат заслуженото на своите служители; тези, които лъжат в измерването на стоки за своя облога.
Десето митарство. Митарство на завистта.
Да ненавиждаш ближния си, да враждуваш, да изпитваш нелюбов.. Всичко това ще бъде изпитано в десетото митарство.
Единадесето митарство. Митарство на гордостта.
Тук душите се изпитват за щеславие, самовеличаене и почит към родителите. Непочитта към родителите се наказва строго.
Дванадесето митарство. Митартво на гнева и яростта.
Тринадесето митарство. Митарство на тези, които отвръщат на злото със зло.
Със своето кръщение всеки християнин придобива Ангел Пазител, който да ни наставлява и охранява цял живот, а също и да записва добрите ни дела. Единствено добрите ни дела ще станат повод да получим милост. Лукавите духове също поставят свой страж, който да съблюдава лошите ни дела, да ни съблазнява и поощрява в тях и да ги записва.
Четиринадесето митарство. Митарство на убийствата.
Тук говорим не само в буквален смисъл. Проверяват се и случаите, в които причиняваме страдание на ближния, дори когато от гняв блъскаме или удряме другия.
Петнадесето митарство. Митарство на чародейството, заклинанията, баенето, магьосничеството, призоваването на демони.
Тук Теодора също се обръща към ангелите, запитвайки ги дали всички преминават през митарствата и дали има как някой да пропусне някое от митарствата, които пораждат страх и ужас. Те, от своя страна, отвръщат, че за душата няма друг път. Само изповядалите всичките си грехове не биват изпитвани.
Шеснадесето митарство. Митарство на блудта
Нечисти и блудни помисли и действия.
Седемнадесето митарство. Митарство на прелюбодеянието.
В седемнадесетото митарство се разглеждат съпрузите, които са нарушили верността си един към друг и тези, които са се отдали в обет на Бога, а не са го спазили. А също се изпитва за изнасилвания.
Осемнадесето митарство. Митарство на содомията
Тук спадат гревете по кръвосмешаване; тези, които противоречат на мъжкото и женското естество и отношения с животни, за които дори е срамно да се говори.
Деветнадесето митарство. Митартво на ересите Двадесето митарство.
Отстъпление от вяра, грешни самомнения за вярата, съмннеие и недоверие към учението.. За всичко това ще отговаряме.
Митарство на коравосърдечността и немилосърдността
Чуваме ли за какво ни молят ближните и от какво имат нужда? Помагаме ли? Състрадаваме ли? Тук ще бъдем изпитани.
Навярно всеки от нас е в състояние да произведе редица оправдания в своя защита, но виждаме че в края на краищата, душата бива оправдана или откупена единствено според добрите си дела. Това са вярванията на Православната ни църква, в която се кръщаваме. Отново според тази вяра ние имаме свободата и разполагаме със своя воля, за да изберем кое е добро и кое не.
