Всеки покойник заслужава почит. Той се изпраща в последния му път, извършва се опело от свещенослужител.
Подготовката за опелото включва:
Измиване на тялото на покойника. Това действие изразява готовността душата му преди Везкресение да бъде чист пред Бога. Това изчистване на тялото и на Христос е извършено според Йоан Златоуст. След сваляне на тялото му от кръста е измито. След това с цел да се яви обновен след Възкресение, според възможностите тялото на починалия се облича с нови дрехи. (1.Кор 15:53)
Ако е починал архиерей на православната църква, той се облича с пълния комплект дрехи според поста му, а на гърдите се поставя Свето евангелие.
В ковчега починалият се поставя с лице нагоре, със затворени очи и уста, а ръчете се кръстосват на гърдите, като символ на вярата в разпнатия и възкръснал Христос. Самият ковчег в дома, в храма, а и при носенето покойникът е обърнат с лице на изток – това е знак за очакване на второто Христово идване.
Изпълнява се опело над тялото на починалия архиерей като се чете Псалтир, както някогашните вярващи християни са изпълнявали песни на Давид. Палят се свещи и те символизират преминаването на покойника от света на мрака в обителта на светлината.
Ако е починал дякон, то той се облича в стихар. Покривалото е бяло, като символ на подобието с Христос, който е бил покрит с такова платно и плащеница. Върху гърдите на починалия се слага икона и кръст.
Древна е традицията около ковчега на покойника да има постоянно запалени свещи, на гърдите – икона или кръст. Покривалото е наречено саван и то представлява дълъг бял плат с изображение на погребението на сина Божий. Може да опелото да звучи и траурна музика. Преди вдигането на ковчега от дома се изпълнява от свещеника кратката траурна молитва трисаги. Тогава всички близки се събират около ковчега за съпричастие.
В храма
се извършва църковното опело. Присъстващите на церемонията държат запалените свещи в дясната си ръка. Това е като памет за духа на починалия човек. Когато се запее „Вечная памят“ всеки коленичи. Това действие не се извършва само в периода между светото Възкресение и светото Възнесение (Спасовден).
Преди да се затвори ковчега и той се постави в изкопания гроб, се излива в ковчега елея от кандилото, с което е извършен обряда. Всеки, който се прощава, накрая хвърля буца пръст върху спуснатия долу ковчег, като произнася: „ Бог да го прости! Лека му пръст!“. Не се извършва друго прощаване с близките, това е направено вече в дома или в храма.
Помен за починали
По примера на стародавната традиция Мойсей бил оплакан от народа 40 дни след смъртта му. Самият Христос Спасител се е възнесъл пак на 40-ия ден след Възкресението.
На гроба на новопоявилия се пред Господа се ходи според традицията на 3-ия, 9-ия и 24-ия ден. Близките сутрин ходят всеки ден на гроба до 40-ия ден и го изравняват. Има случаи, когато не е възможно да се изпълнява този ритуал, се взема пръст от гроба в съд и върху нея в този 40-дневен срок се палят свещи в негова памет.
Панихида
се прави на 20-ия, 40-ия ден и на 1-година от смъртта. За тая цел се подготвя варено жито и се раздава с думите „Бог да прости!“ За да се запечати спомена за покойника са нужни молитва в храма, запалена свещ за озарение на душата, която впоследствие се оставя в поставен ниско съд със сложен вътре пясък.
На паметта на покойниците и за мир на техните души се посветени съботите-задушници: това са събота срещу неделя, наречена е Месопусна, събота срещу Петдесетница, събота срещу Архангеловден, това е и т.нар. Архангелова задушница. Всяка събота се посвещава на памет на покойниците с молитви и палене на свещи до последния им вечен дом.
